[BG]   EN  
zateb.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(39)
Мода
Теми и уроци
За контакти
Каталог
Новини
Календар
Публикации



Теми и уроци / Съвместна употреба на глаголни времена и наклонения ( повторение и разширение)

Съвместна употреба на глаголни времена и наклонения ( повторение и разширение)
12.11.11 12:53

Автор:Венета Русева Паскалева
 1.   Организационен момент.

Поздрав, представяне.

 

2.   Актуализиращ момент.

 

В разговор или в разказ рядко се употребява само едно глаголно време. Затова днес ще азгледаме съвместната употреба на глаголни времена и наклонения.

Запишете тема:

 

Съвместна употреба на глаголни времена и наклонения

                          ( повторение и разширение)

---Да си припомним изучените глаголни времена и наклонения!

 

 

В. : Кои глаголни времена познавате?

Отг.: Сегашно време, минало свършено време, минало несв. вр., бъдеще време, минало неопределено време, минало предвари-телно време, бъдеще време в миналото, бъдеще предварително време в миналото.

 

В.:Какво знаете за глаголните времена и тяхната ориентация спрямо момента на говоренето и спрямо миналия момент?

Отг.: Сегашно време – действие, което се извършва в момента на говоренето.( Играя карти);

Минало несвършено време – действие извършено и завършено преди МГ;

Минало несвършено време – действие, което не е било завършено в момента за който се говори;

Бъдеще време – действие, което може или трябва да се извърши след МГ ( Ще пиша писмо);

Минало предварително време – действие извършено преди друго минало действие, в МОМ се проявява резултатът от извършеното действие ( Аз бях прочел книгата, когато той влезе);

Минало неопределено време – действие в минал неопределен момент, резултатът от това действие се проявява в СОМ ( Аз съм чел книга);

Бъдеще време в миналото – минало действие, което е предстоящо спрямо МОМ ( Вчера щях да чета книга);

Бъдеще предварително време в миналото – означава наличен резултат от минало действие в бъдещия спрямо миналото ориентационен момент (Щях да съм чел).

 

В.: Припомнете си колко вида наклонения има в българския език? Кои са те?

Отг.: Четири наклонения:

 - изявително – представя действието като реално;

 - условно – действието се извършва при някакво условие;

 - повелително – действието се извършва по волята на някого;

 - преизказно – показва несвидетелско отношение.

 

В.: Дефинирайте категорията наклонение на глагола!

Отг.:Отношението на говорещото лице към изказваното от него глаголно действие.

 

 ---- В българския език съвместната употреба на глаголните времена и наклонения се подчинява на определени правила в зависимост от вида на текста.

Запишете първа точка:

1.Употреба на глаголни времена и наклонения в художествен текст.

 

Задача 1. Определете глаголните времена и наклонения в следните художествени текстове:

 

 

Текст А

При тия думи хайдутите, които не снемаха очи от алтъните на шията ѝ, се спуснаха към нея и отдалеч протегнаха жилестите си ръце. Шибил махна с ръка и ги спря. После се обърна, изправи се на целия си ръст и отвисоко измери с очи момата.

                                                             Из „Шибил”, Й. Йовков

Текст Б

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

                                                             Из „Косачи” , Елин Пелин

 

 

 

Текст В

Дошла Баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седна-ла да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето. Като отишла при бъчвата – що да види? В нея не останала нито капка. Разбрала Баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се и се разфучала.

 

Отг. :  Текст А

Не снемаха – мин.св.

Се спуснаха – мин.св.

Протегнаха – мин.св.

Махна – мин. св.

Спря – мин.св.

Се обърна – мин. св.

Изправи се -  мин.св.

Измери – мин.св.

Изявително наклонение. Основно глаголно време – мин.св.вр.

Извод: Минало свършено време се употребява за изразяване на последователни действия в развитието на случката. То е основно глаголно време за повествователни текстове. Използва се с мин. несв. и мин. предварително време. Другите действия се ориентират по това минало време.

Отг. : Текст Б

подплиснуваше – мин. несв. вр.;

се ширеше – мин. несв. вр.;

лъхаше – мин. несв. вр.

Изявително наклонение. Основно глаголно време – мин.несв.вр.

Извод: Минало несвършено време се използва в текст описание (обстановка, пейзаж, портрет) или за означаване на едновремен-но извършващи се действия.

Комбинира се с минало неопределено време, минало предвари-телно, бъдеще време.

 

Текст В

Глаголното време е минало свършено, наклонението – преизказно.

Извод : Преизказните времена се използват широко в приказки, легенди, както и в научни текстове за отдавна отминали събития.

 

Записваме:

 - мин.несв. вр. – основно описателно, изявително наклонение;

- мин.св.вр. – основно повествователно – изявително наклонение;

- мин. св. вр. , преизказно наклонение – приказки, легенди.

----Преди да разгледаме останалите текстове погледнете на стр.103. упр. 78. Откъса от „Песента на колелетата” от Й. Йовков.

Обърнете внимание на глаголните форми :

прогърмява, млъква, тръгва, запява, забива, се изправя, се вслушва.

В кое време  и наклонение са употребени?

Отг. : Сегашно време, изявително наклонение.

Как са представени действията – като протичащи в момента на говоренето или преди момента на говоренето?

Отг. :  Представени са като минали действия.

Какъв е ефектът от използването на глаголни форми в сегашо време за изразяване на минали действия?

Отг.:Когато със сегашно време  изказваме минали действия, придаваме повече динамичност и живост на изображението, това е т.нр. сегашно истор. време.

 

Обобщение: В художествен текст с глаголи в изявително наклонение се постига по – голяма изразителност на изказа. В текстовете, които разгледахме се съобщава за минали действия. За по – голяма изразителност се използват форми в различни времена на изявително наклонение. В художествен текст описание е характерна употребата на мин.несв.вр., в художествен текст повествование е характерна употребата на мин. св.вр. Допълнителни глаголни времена могат да бъдат мин. неопр. , бъд.вр. и т.н.

В приказките и легендите се изолзва преизказно наклонение като основно.

 

---- Освен художествени текстове ние срещаме и медийни текстове като информационната бележка и репортажа.

 

Запишете втора точка:

2.Употреба на глаголни времена и наклонения в медиен текст.

 Да разгледаме текстовете от зад.79, стр. 103.

Четем двата текста.

Определете времето и наклонението на двата текста !

 

Отг.:1. Бъдеще време – основно в текста, изявително наклонение;

предвиждат – сег. вр.;

ще бъде облачно – бъд.вр.;

ще превали – бъд.вр.;

съобщиха – мин.св. – (тогава е получена информацията);

ще е спокойно – бъд.вр.;

ще са отрицателни – бъд.вр.

2. Сегашно време – основно в текста, изявително наклонение;

Продължава да вали,намирам се, слиза, забелязва, идва, сподели;

станали са – мин. неопр. – авторът не е свидетел.

 

В.: Каква е функцията на двата текста, публикувани в печата?

 

Отг.: ТекстА

Информационна бележка – представя предстоящо или завършено събитие. Съдържанието ѝ е фактологично затова ползва мин. св.вр., а за предстоящи събития бъдеще време.

Текст Б

Репортаж -  отличава се с образност, актуалност, точност на фактите и с израз на лична оценка, чрез която се въздейства. Авторът е очевидец, затова е характерно сег. време, изявително наклонение.

 

---- И в двата текста определихме изявително наклонение.

Опитайте да преобразувате текст Б, като изразите несвиде-телско отношение.

В.:В кое наклонене употребихте глаголните форми?

Отг.:  В преизказно наклонение.

 

Извод: В медийия текст най – често се използват глаголи в изявително наклонение. Когато авторът не е очевидец се употребява преизказно наклонение. В информационната бележка основно глаголно време е бъд.вр. , когато събитията предстоят, мин.св.вр., когато събитията са минали.

В репортажа основно е сег.вр.

Записваме:

 - информационна бележка – бъд.вр., мин.св.вр., изявително наклонение;

- репортаж – сег.вр., изявително или мин.св.вр.преизказно накло-нение, когато авторът не е очевидец.

Запишете трета точка:

3. Употреба на глаголни времена и наклонения в научен текст.

 

--- Да разгледаме задача втора от листа!

Задача 2. Определете към кой стил принадлежат двата текста. Определете времето и наклонението на глаголните форми.

 

Текст А

В края на 1199 г. цар Калоян получил писмо от римския папа Инокентий III. Римският първосвещеник изразявал надеждата, че българският владетел ще се приъедини към апостолическия престол. Доколко Инокентий III бил сигурен в успеха на своето предложение, личи от факта, че според очакванията му цар Калоян в скоро време щял да стане предан син на Римската църква.

                                              

                                                        Учебник по история

 

Текст Б

Всяко вещество освен собствените си градивни частици съдържа и примеси – атоми, молекули или йони на други вещества. Когато в практиката говорим за чисто вещество, имаме предвид вещество с толкова малко примеси, че те не влияят насвойствата му.

                                                                          

                                                        Учебник по човекът и природата

 

Отг.: И двата текста са в научен стил.

В текст А основно глаголно време е мин. св.,преизказно наклонение.

Получил, изразявал- мин.св.;

Ще се присъедини – бъд.вр. – тук има изявително наклонение, защото е в подчинено изречение;

Бил сигурен- мин.св.

Щял да стане – бъд.вр. в миналото.

 

В.: Какъв е ефектът от употребата на глаголи в мин.св.вр. в текста?

Придава обобщеност на фактите, последователност на действията, често като допълнителни времена се използват бъд.предв. и бъдеще време в миналото.

 

В.: Каква е целта на автора?

Отг.:Да разкаже за минали събития.

Четем текст Б.

 

Текста е в изявително наклонение, осовно глаголно време е сег.вр.

В изявително наклонение действията се представят като обективни и реални. Сегашно време  е използвано за обобщеност и общовалидност на научните факти.

 

Извод: В научните текстове се използват глаголи в изявително наклонение, за да се представят действията като обективни и реални. Преизказното наклонение се използва в научните текстове с историческа тематика,за да се представи несвидетелско отношение.

 

Записваме:

- сегашно време, изявително наклонение – обобщеност и общовалидност на фактите;

- мин. св.вр., преизказно наклонение – научни текстове с историческа тематика.

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1933